Пиесата е писана през 1961г. Ситуацията е възродена от сценария на Франсоа Озон около 40 години по-късно. Осем жени са изолирани без изход, без възможност да се скрият една от друга в провинциална къща, а трупът на единствения мъж от семейството е в съседната стая. Практически по целия свят при конфликт между мъж и жена, обществото взема страната на жената. Мъжът винаги е виновен, защото е сглупил и е навлязъл в игра, която е фалшива по начало. В случая мъжът е вън от играта, а единствената жертва и единствения съдия е жената. Борбата на живот и смърт, в която осем жени се обръщат към най-първичното и грозното у себе си е център на историята ни.